София ще иска от строители да инвестират и в публична инфраструктура

Идеята за сделка с инвеститорите от типа нов блок срещу публична инфраструктура ще се реализира вероятно за пръв път с няколко проекта в "Младост 1А", покрай бул. "Александър Малинов", посочи пред общински съветници заместник-кметът по градоустройството Любо Георгиев, а предстои и обсъждане с гражданите. Тези проекти все още са в начален етап на одобрение - искания за изработване на нови устройствени планове или пък приемане на вече разработени такива. Процедурите се движат от над година и половина. За една от евентуалните инвестиции има публична информация, но не и официално внесени документи.

Трите проекта в "Младост 1А" биха добавили около 70 000 кв. метра, основно нови жилищни площи, и биха увеличили населението на тази част от района с още 6000 души, показват анализи на общината. Арх. Любо Георгиев не пожела да посочи конкретните проекти. Проверка в картата на застрояването на Боян Юруков и в публичните регистри на направлението "Градско планиране и развитие" откроява няколко "заподозрени".

По думите на зам.-кмета опитът за договорка с инвеститорите в нови жилищни проекти е прелюдия към евентуалното създаване на фонд "Благоустройство". За такъв се говори от много време. Идеята е общините да могат да събират нов вид такса или данък на базата на повишената стойност на земята в последствие на урбанизацията. За целта обаче са нужни промени в няколко закона и не е ясно дали и кога те биха видели бял свят.

Предложение за подобни изменения внесоха в парламента преди доста време от "Спаси София", но те така и не бяха придвижени. Идеи за законови промени разработваше и бившият главен архитект на София Богдана Панайотова. Те обаче така и не бяха представени, преди да напусне поста в началото на 2026 г. Иначе създаването на фонд "Благоустройство" е една от идеите, за която кметът Васил Терзиев говори от доста време. Идеята е разрешенията за нови строежи в София да се обвържат с ангажименти за инвестиции в публична инфраструктура. На първо време това може да стане с индивидуални споразумения с конкретни инвеститори в райони, където строителството вече е довело до натоварване на средата.

Става въпрос за сериозни инвестиции от по няколко милиона евро като детска градина. Построеното с частни средства ще остава за общината и ще се ползва, както ако беше направено с пари от бюджета на местната власт. Дългосрочната цел е създаване на фонд "Благоустройство", в който да постъпва нов данък или такса, която инвеститорите да плащат на местната власт. Размерът ѝ трябва да е обвързан с повишаването на стойността на земята в следствие на урбанизацията.

Целта е изграждането на публичната инфраструктура като детски градини, училища, пешеходни алеи, осветление и други да не изостава от частните инвестиции, както се случва от години в София. Основната причина за това са недостигащите собствени средства на местната власт, която не може да насмогне на частния капитал. Другият проблем е липсата на публични терени в така наречените нови квартали като "Кръстова вада", "Манастирски ливади" или "Малинова долина".

Емблематичен пример за драстично изоставане на публичната инфраструктура в сравнение с частното строителство са двете части на "Манастирски ливади". Първата общинска детска градина в кв. "Манастирски ливади - запад" беше открита тази пролет. В съседния кв. "Манастирски ливади - изток" преди дни беше открито първото общинско училище. Планира се изграждането на детска градина. Наскоро общинският съвет разреши общината да купи частен терен, за да бъде построена забавачка.

В по-старите квартали уплътняването на пространствата между панелките с нови блокове също води до задъхване на инфраструктурата, тъй като се разчита на построеното преди години. Що се отнася до детските градини - общината инвестира основно в разширения на съществуващите. Училищата пък продължават да работят на две смени, тъй като няма място за всички деца.

Първият опит за постигане на споразумения с конкретни инвеститори за инвестиции както в частни жилища, така и в публична инфраструктура ще бъде направен в столичния район "Младост" и по-специално в "Младост 1А" и "Младост 4". Това стана ясно от публикация във фейсбук страницата на Направлението "Градско развитие и благоустройство" преди дни.

Идеята е фирмите освен жилищните си проекти да изградят детски градини, спортна инфраструктура и алеи, осветление и да подобрят паркирането. Тази инфраструктура впоследствие остава за общината.

По този начин местната власт ще се опита да минимизира допълнителния натиск от нови апартаменти и жители в един от най-големите райони в София чрез подобряване на средата за живот.